Nicole Smith

The Seal Note {Nicole Smith}

Greek

"Let us pray for these brethren in the woods, who work for the freedom of their brethren, and who have shown us more care than our parents would have shown. They put their lives on the line to protect us
Thus ends the story to give way to legend. The legend that makes Pirin mountain and the people bigger and more majestic!

Pirin history

The year 1900 brought the influence of Pirin to Europe and the world

And now through the secret Komit paths from the white furrow of Struma to the marble-granite peaks of Pirin echoes the footsteps of horses and people. And now centuries-old beeches and murres whisper about that memorable time when an affair called "Miss Stone", bearing the name of an American missionary Elena Stone, ignited interest in Pirin throughout Europe and America, wherever there were newspapers and magazines. And now old people from Gradevo, Brezhani, Senokos, Mechkul, Stara Kresna, Oshtava, Vlahi and other villages are telling children and grandchildren what their fathers and grandfathers told them - living participants in a great work. They told how Yane Sandanski's troop and other faithful people of the liberation cause, under the constant search of Turkish troops, wandered for half a year in the secret bosoms of the legendary Pirin mountain. They told how the days became nights and the nights became days. All this is now a legend, not something sacrificed at the altar of freedom, something not real, but nice and exciting. What exactly was it?

After in Gorna Jumaya /Blagoevgrad/ voivode Yane Sandanski, Hristo Chernopeev, Krastyu Asenov and other members of the VMRO failed to capture Süleyman, the pasha's son, in order to take a ransom for his release, because the organization needed money, it came to decision for another captivity. It so happened that an American missionary, Miss Elena Stone, came to Bansko. To recall: she was born in 1846 in Roxbury, Massachusetts. In 1898, the American Board of Foreign Missions assigned her to evangelistic work in Thessaloniki. In the summer of 1901, he was in the pearl town of Pirin-Bansko. The mission here too is to conduct a teacher training course for Protestant schools and Bible Society women. Katerina Tsilka, the wife of an Albanian priest, was her assistant. After the end of the summer course, they had to go to Sofia.

And the fateful time came. At noon on August 21, 1901, the cavalcade of horses, mules and people with which the two women were traveling descended through the narrows of the Gradevska river, hidden in the woods. Towards evening they reach the place now known as the Supported Rock, located by the old road to Razlog and Bansko. There was a big rock, as if it was ready to fall, and people from Bansko and Razlog propped it up with sticks, and that's where the name of the place comes from. Yane Sandanski tells about the event: "We stood all day and at 5 o'clock in the evening they approached. We were dressed in Turkish clothes - askerski and others. We aimed rifles and caught them..." This is how the big affair began, which turned Pirin Mountain into a magnet for writers to hundreds of journalists and writers and fills the pages of every newspaper in Europe and America.

At the beginning, the whole group was captured, but after they moved farther along dark and unknown paths, only the two women - Elena Stone and Katerina Tsilka - were captured. From here begin events that are difficult to describe, because they sometimes go to the limits of extreme despair, sometimes to the limits of complete ecstasy. The bosoms of the Hajdushka mountain, villages and hamlets, which became a hospitable home, everywhere based couriers of the organization.

The Turkish authorities, pressured by foreign diplomacy, began to send scouts and scouts everywhere - but everything was in vain for them. The captives were nowhere to be found, no one had seen them... Things became even more tragic when it was found out that Tsilka was pregnant, and as the pregnancy progressed it became more and more difficult to move along the secret night paths to various huts, sheepfolds and houses in some hamlets hidden in ravines and forests. And there were nights when it was necessary to travel non-stop and for 10-12 hours... The journey also lasted twelve hours on the day when Katerina Tsilka gave birth. This is what the voivode tells: "We traveled for 12 hours and reached the house of a man named Nikola - in the winter house and at the end of the village. We had prepared everything for two months - we took cloth, and the women sewed clothes and diapers..." On the third day after the birth , /the day is December 22, 1901/, another trip. However, Tsilka cannot ride, so they put her in a crate and put her on a saddle. And that's how you get to the village of Vlahi - the fortress of Yane Sandanski. According to some, the place of birth took place in the hut of Denchov chukar near the village of Brezhani, according to others in the Karpeleva hamlet of the village of Oshtava. It is more likely that it was in the Karpeleva hamlet, because it is known that one of the associates of the voivode Nikola Karpelev lived there, and Sandanski himself wrote that it happened in the winter house of one named Nikola.

Katerina Tsilka herself knows what she has been through this half year of her life, and after summer heat came unprecedented winter cold. She wrote in her memories: "The guide /Jane Sandanski/ was sitting near the fire with his back to me, and his head was nodding from insomnia. The baby was sleeping sweetly in his manly arms. I saw him well. There, on the side, was the revolver, there was the terrible a dagger, and there the little baby, tenderly cradled in those seemingly iron arms. I smiled and cried at the same time. I thanked God for the nobility of this man.

was the revolver, there was the terrible dagger and there the little baby, gently cradled in those seemingly iron arms.I smiled and cried at the same time.
   Along with the big tax breaks on the hiding of the female captives, a big diplomatic battle is being fought. A ransom of 25,000 Turkish lira is demanded from the captors. Contact was established with American Consul Charles Dickenson. On private grounds, 14,500 gold Turkish liras were collected in America, equal to 66 thousand US dollars at the time - a huge sum for that time.
   Among the astonishing things that happened during the affair was the taking of the ransom. The finish is fantastic. And this happened on February 2, 1902 in Bansko. On Jane Sandanski's idea, boxes were prepared with lead, equal in weight and appearance to those that the American mission was supposed to deliver, which was, however, guarded by a strong Turkish artillery. And so the mission went along the Struma valley, spent the night in roadside inns, went to Predel, disembarked in Razlog, spent the night in Bansko and went to Nevrokop /Gotse Delchev/, where it was found that the money had been taken, and the chests that guarded the loss were filled not with gold coins, but with lead. The resulting ransom was then used to purchase weapons and other matters related to the liberation struggles. And the odyssey for the two captives ended in a village near the city of Strumica /Macedonia/. One of the first things Miss Elena Stone did here was to visit the local church, where she said, "Let us pray for these brethren in the woods, who work for the freedom of their brethren, and who have shown us more care than our parents would have shown. They put their lives on the line to protect us
   Thus ends the story to give way to legend. The legend that makes Pirin mountain and the people bigger and more majestic!

Boris Sandanski

Пиринска история

1900 година понесе имато на Пирин и в Европа и света

    И сега из тайните комитски пътеки от белата бразда на Струма до мраморно-гранитните върхове на Пирин отеква ехо от стъпки на коне и хора. И сега вековни буки и мури нашепват за онова паметно време, когато една афера, наричана "Мис Стоун", носеща името на една американска мисионерка Елена Стоун, разпали интереса към Пирин из Европа и Америка из где що имало вестници и списания. И сега стари люде от Градево, Брежани, Сенокос, Мечкул, Стара Кресна, Ощава, Влахи и други села разказват на деца и внуци каквото на тях бащи и деди са разказвали - живи участници в едно велико дело. Разказвали те как четата на Яне Сандански и други верни люде на освободителното дело под непрестанно търсещи ги турски потерии, половин година са бродили из потайните пазви на легендарната Пирин планина. Разказвали как дните ставали нощи, а нощите -дни. Всичко това сега е една легенда, а не нещо жертвоготовно пред олтара на свободата, нещо като, че не истинско, но мило и вълнуващо. А какво точно е било.?
   След като в Горна Джумая /Благоевград/ войводата Яне Сандански, Христо Чернопеев, Кръстю Асенов и други дейци на ВМРО не успели да пленят Сюлейман, синът на пашата, за да вземат за освобождаването му откуп, защото организацията се нуждаела от пари, се стигнало до решение за друго пленничество. Така се случило, че в Банско дошла американска мисионерка мис Елена Стоун. Да си припомним: родена е през 1846 година в Роксбъри, щата Масачузетс. През 1898 година Американският съвет за чуждестранни мисии я назначава на евангелистка работа в Солун. През лятото на 1901 година е в градеца-перла на Пирин-Банско. Мисията и тук е да ръководи курс за обучение на учители за протестантските училища и за жените от библейското дружество. Помощница и била Катерина Цилка, съпруга на албански свещеник. След приключването на летния курс трябвало да отидат в София.
   И дошло съдбовното време. По пладне на 21 август 1901 година кавалкадата от коне, мулета и хора, с която пътували и двете жени, слиза из теснините на притаената в гори р.Градевска. Към привечеряване стигат мястото, известно сега като Подпряната скала, намиращо се край стария път за Разлог и Банско. Там една голяма скала , като че била готова да падне и хора от Банско и Разлог я подпирали с клечки и от там иде името на мястото. За събитието разказва Яне Сандански: "Стояхме цел ден и надвечер към 5 часа доближиха. Бяхме облечени в турски дрехи - аскерски и други. Насочихме пушки и ги уловихме...." Така започна голямата афера, която превърна Пирин планина в магнит за писците на стотици журналисти и писатели и изпълва страници на все що има вестници из Европа и Америка.
    В началото е пленена цялата група, но след като се поотдалечават по тъмни и неизвестни пътеки, пленнички се оказват само двете жени - Елена Стоун и Катерина Цилка. От тук започват събития, трудни за описване, защото отиват ту до границите на крайно отчаяние, ту до границите на пълния въсторг. Пазвите на хайдушката планина, села и махали, станали гостоприемен дом, навсякъде засновали куриери на организацията.
   Турските власти притиснати от чуждите дипломации, започнали да изпращат пък навсякъде потери и съгледвачи - но всичко за тях било на пусто. Пленничките никъде ги нямало, никой не ги бил виждал...Нещата станали още по трагични, когато се разбрало, че Цилка е бременна, а с напредването на бременността ставало все по трудно предвижването и по тайните нощни пътеки до разни колиби, овчарници и къщи в някои махали, скрити в дерета и гори. А имало и нощи, през които се налагало да се пътува без спиране и по 10 - 12 часа...Дванадесет часа траело и пътуването в деня, когато Катерина Цилка родила. Ето какво разказва войводата: "Пътувахме 12 часа и стигнахме къщата на един на име Никола - в зимника и накрай селото. Бехме приготвили всичко от два месеца - ние вземахме плат, а жените съшиха дрешки и пелени..." На третия ден след раждането, /денят е 22 декември 1901 г./, пак пътуване. Цилка обаче не може да язди, та я слагат в един сандък и я натоварват на самар. И така се стига в с. Влахи -крепостта на Яне Сандански. Според някои мястото на раждането е станало в колиба на Денчов чукар край село Брежани, според други в Кърпелевата махала на село Ощава. По - вероятно е да е в Карпелевата махала, защото е известно, че там е живял един от съратниците на войводата Никола Кърпелев, а Сандански сам пише, че е станало в зимника на един на име Никола.
   Катерина Цилка сама си знае какво е преживяла тази половин година от живота си и то след летни горещини дошли небивали зимни студове. В спомените си е записала: "Водачът /Яне Сандански/ седеше близо до огъня с гръб към мене, а главата му климаше от безсъние. Бебето сладко спеше в неговите мъжки ръце. Видях го добре. Там, отстрани, беше револверът, там беше страшната кама и пак там малкото бебе, нежно гушнато в тези сякаш железни ръце. Едновременно се усмихнах и разплаках. Благодарих на Бога за благородството на този човек...."
   Наред с големите митарства по укриването на пленничките се води голяма дипломатическа битка. Отстрана на пленителите се искат 25 хиляди турски лири откуп. Установена е връзка с американския консул Чарлз Дикенсън. На частни начала в Америка са събрани 14,500 златни турски лири, равняващи се на тогавашни 66 хиляди американски долара - сума огромна за онова време.
   Сред изумителните неща, станали по време на аферата, е и вземането на откупа. Завършекът е фантастичен. И това станало на 2 февруари 1902 година в Банско. По идея на Яне Сандански били приготвени сандъчета с олово, равни на тежест и вид с тези, които трябвало да предаде американската мисия, която обаче била охранявана от силна турска потеря. И така мисията тръгнала по долината на Струма, нощувала в крайпътни ханове, поела към Предел, слязла в Разлог, нощувала в Банско и поела към Неврокоп /Гоце Делчев/, където се разбрало, че парите са взети, а сандъчетата, които пази потерята са пълни не с жълтици, а с олово. Полученият откуп бил използван после за закупуване на оръжие и други дела, свързани с освободителните борби. А одисеята за двете пленнички приключила в едно село близо до град Струмица /Македония/. Едно от първите неща, които тук сторила мис Елена Стоун, било да посети местната църква, където казала: " Да се помолим за тези братя в гората, що работят за свободата на своите братя и които показаха към нас по-голяма грижа, отколкото биха показали родителите ни. Те изложиха живота си, за да ни опазят
   Така свършва историята, за да отстъпи място на легендата. Легендата която прави Пирин планина и народът и по-големи и по-величествени!

Борис Сандански